Convert Clear

събота, 11 декември 2010 г.

Истината за протестите от 14 януари 2009 година

/Интервюто е публикувано със съкращения във в. СЕДЕМ./
"Всички искахме тройната коалиция час по-скоро да си подаде оставката и енергията от това желание беше осезаема"

Иво Божков е политическият глас на срещите с организаторите на антиправителствените протести от януари 2009 година, а също така и участник в последното издание на "Големият избор"

Как се стигна до антиправителствения протест на 14 януари миналата година пред Парламента?
Катализатор на протеста беше смъртта на студента по фармаця Стоян Балтов, убит пред дискотека Амнезия в Студентски град на 5 декември 2008г. На 12 декември негови колеги и стотици други студенти почетоха паметта му с мирно шествие, на което студентските организации издигнаха искания многобройните проблеми в Студенски град да започнат да се решават.  Тъй като институциите си прехвъляха топката на отговорността, на 19 декември се състоя ново протестно шествие, този път от Студентски град до Парламента, на което отново беше заявено искането за справедливост, ред и демутризация. Предвидливо обаче, депутатите бяха излязли в коледна ваканция час преди шествието да стигне до тях. Точно това цинично поведение на бягане от отгворността да се вземе решение там, където има проблем, даде според мен огромната сила на последвалият протест, който се насрочи за 14 януари 2009г. Постепенно към студентите с различни искания се присъединиха природозащитници, майки, блогъри, земеделци – все групи с нарушени права. Организацията се състоя изцяло в интернет пространството чрез банери в младежки форуми и социални мрежи. Напрежението и гневът в края на мандата на тройната коалиция очевидно бяха обзели младите хора в България. На 14 януари по мое наблюдение 80% от площада беше изпълнен с хора под 30 години.

Кога Вие лично се включихте в организацията на протеста?
Социалната мрежа facebook, която тогава набираше популярност, послужи за организацията на протеста. Беше създадена група и събитие. Днес почти всеки, който чете вестник Седем и разполага с компютър, независимо от възрастта си, има регистрация в този сайт, който със своите 400 милиона активни потребители надмина населението на САЩ и представлява най-голямата свободна общност след ЕС. Моето включване в организацията на протеста стана във връзка с обстоятелството, че пръв забелязах изчезването на групата, в която се водеха дискусиите за предстящото събитие. Веднага реагирах и създадох нова група, в която за един-два дена отново  се регистрираха над хиляда души. По късно разбрахме, че първата група е изчезнала, тъй като когато администраторите на сайта получат над 10 оплаквания за дадена група, тя се замразява, за да се провери дали не са прекрачени цивилизационните норми на толерантност и ненасилие. Очевидно някой организирано се беше опитал да попречи на събитието.
Какво всъщност се случни на пл. Народно събрание на 14 януари 2009 година?
В деня на протеста площадът беше препълнен, и то най-вече с млади хора, на които им беше писнало от начина, по който се случват или по-точно не се случват нещата в България. С радост срещнах много мои приятели и с още по-голяма радост започнахме да си разказваме за събитията от 1997г. Всички искахме тройната коалиция час по-скоро да си подаде оставката и енергията от това желание беше осезаема. Бяхме забравили обаче, че управляващите имат трудовия стаж от половин век комунистически практики и действия за смазване на човека сам или в общност. Беше предвиден друг сценарии. Металните ограждения около Парламента бяха предварително разкачени. Поставянето на болтове между металните съоражения би трябвало да е част от протокола, който се следва при ограждане на правителствена сграда от полицията. Проверка за това кой не я е изпълнил, без да иска или нарочно, до сега не е направена.
Освен оградите силно впечатление ми направи и една групичка от 20-30 младежи с качулки, които бяха на най-преден план и около които се бяха струпали медиите. Отидох между тях и се оказа, че почти всички са така наречените скинари. Концентрацията им на това място също не беше случайна. Напрежението постепенно нарастна и те започнаха да придърпват и хвърлят върху полицията откачените ограждения. Стъпих върху една от оградите и се опитах да ги спра но откровенно ми беше казано, че ще бъда набит и оградата пак ще полети към полицията. Колкото и да не бях съгласен с този развой на нещата, не мога да не си призная, че вътрешно бях много доволен. Някой казват, че комунист пуска властта само с кръв. Това никога няма да мога да приема, дори когато нещата са нетърпими. Цивилизованият за мен начин тогава е шумният шамар. Той много повече боли, защото не наранява, а само показва пренебрежително отношение. Такъв шумен шамар тройната коалиция получи няколко месеца по-късно на изборите.

Какъв беше отговорът на силите на реда? По какъв начин те разпръснаха протеста? Имате ли информация за извършен произвол в полицейските управления?
Незнайно от къде и от кого подаден сигнал за бомба на площада даде на кмета на общината законовото оправдание да прекрати протеста. Тогава полицията обърна лозунга на протеста „да изметем боклука“ като помете с невероятна жестокост гражданите от площада. Отговорът на полицията и насилието, с което разпръснаха протеста, бяха крещящо диспропорционални. Мои приятели бяха арестувани, бити и с пукнати ребра. На два пъти с дърпане за косата се опитаха и мен да арестуват, но няколко ръце от компактната тълпа ми позволиха да остана част от нея и да се разделя само с няколко косъма. Изтласкаха хорато до Орлов мост и продължиха да преследват агресивните младежи из Борисовата градина, като по пътя отново пострадаха и много мирни граждани.

След подобна престъпна бтруталност от страна на управляващите, защо според Вас протеста не успя?
В този момент аз бях убеден, че това правителство ще падне до дни. Това обаче не се случи поради няколко фундаментални грешки от страна на организаторите. Те отказаха да назоват протеста политически, както и отказаха да го обвържат с партиите от опозицията въпреки присъствието на депутати от ДСБ и СДС на площада. Още на следващият ден се присъединих към събранията на организаторите като гражданин, но също така и като представител на ДСБ Оборище. Те бяха убедени, че организираните след 14 януари протести трябва да се наричат граждански и надпартиини за да могат да идват гражданите, които по дефиниция на организаторите не обичат партиите. Резултата беше, че на първият протест след 14 януари дойдоха много малко хора, повечето от които симпатизанти на синята идея. Организаторите продължиха да защитават позицията си, като по този начин отблъснаха единствения реален лост, благодарение на който правителството можеше да си подаде оставката – под натиск на политическа партия или съюз от политически партии със силна и непримирима обществена подкрепа. Не го приеха, защото ги беше страх от яхване или поглъщане на протеста и не посмяха до края да признаят, че половината от тях са от партия Зелените. На изборите през юни ¾ от тях бяха в листите на партия Зелените и с резултата разбраха, че не са съумели по никакъв начин да получат обществена подкрепа за хубавите им иначе каузи.

След провала на протеста миналата година, Вие лично продължихте ли да се занимавате с обществена дейност? Продължавам да се занимавам с обществена дейност и след протеста. Освен социалната сфера, в която работя, в момента съм един от тринайсетте финалиста в предаването Големият избор по БНТ(интервюто е направено непосредствено преди финала на "Големият избор" - б.м.). Там искам максимално добре да защитя тезата си, че редица наболели обществни проблеми, най-вече етническите, могат да бъдат разрешавани без използване на агресивен национализъм, а именно чрез връщане на републиканските принципи на Република България в изказа на политиците. Тези принципи са изказани простичко още от Васил Левски: всички български граждани трябва да са равни, независимо от етническия им произход. Така например, когато се атакуват новините на турски език по националната телевизия, това да става на базата на прекрачване на републиканските ценности, а не на базата на това кое малцинство харесваме повече. Разликата е доста тънка, но цивилизоваността при воденето на дебат, която произтича от това, е голяма.

Какво смятате, че трябва да бъде направено от политическата класа, за да не се стига отново до ситуацията от 14 януари?
Политиците, които са избрани от хората, имат една главна задача: да поемат тежката отговорност да вземат решения. Няма нищо по-просто и същевременно по-трудно от това. Време е хората да базират пристрастията си спрямо политиците най-вече на това качество. Всеки може да разтяга локуми и да навежда симпатично глава пред камерата, но ако умее единствено това, рано или късно ще се озове пред ситуация като тази на 14 януари 2009г..