петък, 8 март 2013 г.

Странно, скрито и непълно изменение е на път да се приеме от Парламента

На 1 март 2013 година е внесено и гласувано на първо четене предложение за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности от Яне Янев и група народни представители. Вторник предстои да бъде гласувано и прието на второ четене.
Странно защо, но този законопроект не може де бъде намерен на сайта на Народното събрание, където публично трябва да се оповестяват всички законопроекти.
По странни начини и канали това то достигна до мен и можете да се запознаете с него като натиснете на самото му име по-горе.

Какво представлява това допълнение?
- Добавят се няколко категории висши държавни длъжности. Хората, които заемат тези позиции вече задължително ще трябва да декларират имуществото си пред сметната палата - похвално!
- Другия важен момент е, че се добавя терминът "обществени" в заглавието на закона и така той вече задължава хората не само в държавната, но и в частната сфера да декларират публично имуществото си. И тук започват съмненията, за това какво реално цели тази промяна.

Защо?
Защото се въвежда единствено една нова категория на обществена длъжност, която трябва да си декларира имуществото публично пред сметната палата и това е категорията на Неправителствените организации с общественополезна дейност. Мотивът е, че дейността на НПОтата засяга големи социални групи и трябва обществото да е наясно какво имущество имат управителите им.
Тук се сещам веднага за примера на Русия. Там закон задължава НПО финансирани от чужбина да носят като значка на ревера си кой ги финансира (това съответно се използва, за да се дискредитират техните позиции, когато са неудобни на властта).
От друга страна се сещам, че все пак не сме Русия и наистина така ще има по-голяма прозрачност.

И тук ме удря по челото най-големият проблем: къде са МЕДИИТЕ и РЕЛИГИОЗНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА тогава???
Защо в това предложение за повече прозрачност липсват двете най-важни, най-влиятелни и общественозначими категории? Медиите и религиозните настоятелства засягат и влияят над много по-големи социални групи отколкото НПОта, коитоо работят в рамките на една или няколко общности. Една национална телевизия, вестник или радио се гледат, четат и слушат от милиони души и внушенията, които могат да се правят в техните ефир, редове и вълни могат да свалят и издигат правителства.

И точно това ме притеснява. Един законопроект, който иска да въведе повече прозрачност и публичност
1) не е публикуван на сайта на Парламента
2) не е обсъждан никъде и се появява изневиделица в 12 без 1
3) забравя да засегне двете категории, които имат най-болезнена нужда от публичност в момента.

Опасявам се, че този закон има скрита цел, която със сигурност не е публичността.
Ако се гласува, той ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да има два нови члена за Медиите и за религиозните представителства.

четвъртък, 7 март 2013 г.

Влизането на институциите в офисите на ТИМ е най-голямата почит, която можем да дадем на Пламен

Публикация в сайта на БНР, програма Хоризонт:

Трябва ясно да се каже, че не това е начинът, но Пламен Горанов направи нещо, което позволи една тема да влезе във всички медии с конкретиката, имената, публичните тайни, за които всички знаем. Очаквам от институциите да влязат в дружествата на ТИМ и да проверят дали има нередности. Това е най-голямата почит, която можем да отдадем на Пламен. Хората трябва да направят достатъчен натиск това да се случи.
Доверието във всички институции е сринато и затова е много важна ролята на гражданите, които чрез ясната си позиция и натиск карат хората да функционират. От тях трябва да дойде натискът и сигналите.
Това каза за "Хоризонт" в предаването "Преди всички" протестиращият Иво Божков.
Божков призова хората, които се страхуват за сигурността си, да използват платформата balkanleaks.eu (която гарантира пълна анонимност), за да споделят документи, заради които институциите да се самосезират. Един от начините да се накарат тези институциите да работят повече е прозрачност, каза той.
Цялото интервю на С. Великова с И. Божков можете да чуете в звуковия файл на сайта на Българското национално радио.

Преференциите са по-добрата мажоритарност

На 25 февруари 2013 г. е внесен законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който можете да изтеглите и прочетете ТУК или на края на този пост.

Главната цел на това кратко и просто предложение е да се върне преференциалното гласуване в пропорционалните листи, като се постави нисък праг от 5% на преференциите. 

Како означава конкретно това? Това означава, че на изборите на 12 май хората ще могат да посочат конкретен човек от листата за която гласуват и ако този човек събере поне 5% преференции в листата той отива на първо място в нея. По този начин избирателите, а не партийните централи имат последната дума относно това кой да влезе или не в Парламента. 

Трябва да се признае, че подобна промяна носи няколко притеснения, защото броенето на преференциите (конкретно посоченото име) може да затрудни значително избирателните комисии, които преброяват гласовете. Тази опасност макар и реална не е достатъчна за да се отхвърли промяната. Преференциалното гласуване с нереално висок праг за преподреждане на листа вече е въвеждано у нас по време на изборите за евродепутати през 2007 година и не забелязахме да има хаос и генерализирана неспособност на избирателните комисии да преброяват преференциите. Втория контра аргумент е, че не може незначителна техническо затруднение да оправдава политическо решение, което е широко очаквано и желано от обществото.

Другото притеснение е, че поставени лица в последните позиции на листите могат с помощта на мафията да се намърдат на първо място. Ми те и сега могат да си купуват предни места в листите на партиите търговски дружества, но ако се въведе преференцията тогава ще излиза много, много по-скъпо и трудно за организиране отколкото е в момента. Това също е невалиден аргумент. 

Третото притеснение е главно на партийните централи, които ще загубят здравата хватка около реденето на листите. Колкото по-голяма е възможността на избирателите да определят точно кой политик искат да видят в парламента без да са партийни членове, толкова по-малко ще зависи от партийното ръководство кой послушен или верен техен кадър ще могат да определят.

Разумното и градивно предложение да се въведе тази малко промяна, която в много по-голяма степен да даде глас на избирателите отколкото много по-опасните предложения за мажоритарни избори трябва да бъде подкрепено от максимален брой хора.

За да бъде гласувано това предложение първо трябва да се събере правната комисия на Парламента и веднага след това да се гласува в пленарна зала. Правната комисия на Парламента ОТКАЗВА да се събере днес (7 март) и да внесе предложението за гласуване утре. Абсолютно безобразие е отказа на правната комисия да се събере. 

Какво можем да направи днес и утре?
Правната комисия да се събере незабавно!
Обществото трябва да използва всички възможни начини за натиск, за да застави правната комисия да се събере и законопроекта да бъде гласуван преди Парламента да се разпусне. 


Ако искате повече обяснения що е то преференциално гласуване прочетете текста на +Ilia Markov ТУК.


Ето и конкретния текст на законопроекта: 
„Чл. 252. (1) При произвеждане на избори за народни представители определянето на избраните кандидати от всяка районна кандидатска листа се извършва според броя на получените валидни предпочитания (преференции) и подреждането на кандидатите в листата съгласно методиката по чл. 26, ал. 1, т. 27.
(2) Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 5 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.
(3) Кандидатите по ал. 2 се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция от партии и образуват списък А. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б.
(4) Когато в списък А има двама или повече кандидати с еднакъв брой предпочитания (преференции), редът им в списъка се определя от Централната избирателна комисия чрез жребий, проведен в присъствието на заинтересованите кандидати и представители на партията или коалициите от партии.
(5) Когато няма кандидати с валидни предпочитания (преференции), избрани са кандидатите по реда, в който са подредени в кандидатската листа.
(6) Когато броят на кандидатите с валидни предпочитания (преференции) е по-малък от броя на мандатите на партията или коалицията от партии, избрани са всички кандидати от списък А. Останалите мандати на партията или коалицията от партии се попълват с кандидатите от списък Б по реда на тяхното подреждане.
(7) Когато броят на кандидатите с валидни предпочитания (преференции) е по-голям от броя на мандатите на партията или коалицията от партии, избрани са първите кандидати от списък А по реда на тяхното подреждане до попълване на всички мандати.
(8) Когато броят на кандидатите с валидни предпочитания (преференции) е равен на броя на мандатите на партията или коалицията от партии, избрани са всички кандидати от списък А.”